LAN_SITELINKS_183
bullet Начало
bullet За стила на управление в Османската империя и днес
bullet Износът на български стоки за Сърбия, Черна гора,
bullet Студенти искат оставки
bullet „Данон” и „М тел” злоупотребяват с нас и децата ни
bullet ГАГАУЗИТЕ В БЕСАРАБИЯ
bullet Облеклото на гагаузите
bullet Българската политика към Бесарабия
bullet ПРЯКОРИТЕ - СИТУАЦИИ НА ВЪЗНИКВАНЕ
bullet Планът "Баязид-2"
bullet Странджа крие тайната на Бастет
bullet Под новото турско робство
bullet За проекта 'Родното'
bullet Условия за участие
bullet КАКВО ПРОГОНИ БРИТАНЦИТЕ ОТ ПАЗАРА НИ?
bullet Българското вино
bullet Гагаузите
bullet Десет причини да не допускаме ‘майстор’ в дома си
bullet Траките са Българи
bullet Малоазийските българи
bullet Авторско право
bullet Бурса, 19 години след “голямата екскурзия”
bullet История на България
bullet Форум
bullet On line ателие
bullet Връзки
bullet Добави сайт
bullet Връзка с нас
bullet Статии
bullet Атентатите от възродителния процес
bullet Манастира 'Св. ИЛИЯ' - 'Текето'
bullet 112 – най-после
bullet Ран: Уроци от чужбина*
bullet Новини

ОБЛЕКЛОТО - КУЛТУРНА ГРАНИЦА МЕЖДУ БЪЛГАРИТЕ И ГАГАУЗИТЕ В БЕСАРАБИЯ
ОБЛЕКЛОТО - КУЛТУРНА ГРАНИЦА МЕЖДУ БЪЛГАРИТЕ И ГАГАУЗИТЕ В БЕСАРАБИЯ

Галина Манолова

По същество понятието "граница" обхваща широк аспект от проблеми и различни изследователски насоки. В това отношение настоящето изследване е опит да се покаже как един маркер като облеклото може да стане "граница" между две общности в колонията на българските преселници в Бесарабия. Хронологичната граница на изследването обхваща втората половина на XX в. Теренните материали са събрани в селата Кайраклия, Кирсово и Болгарийка, които се намират в границите на съвременните държави Молдова и Украйна. Едното от изследваните селища се разполага на територията на Автономно териториалната област Гагаузия, която в Молдова има определен статут.

Още в началото следва да се отбележи, че гагаузите в Бесарабия не се определят като българи, а като гагаузи. Въпреки единството в културата на двете групи, между общностите на българи и гагаузи съществуват ясни забележими "граници", които се изразяват на ниво: език, самосъзнание, манталитет, етноними (етнопрякори), облекло и др.

Ако разгледаме състава и функцията на националното облекло, ще видим, че с различните елементи на своята структура и чрез тяхното комбиниране то влиза в редица обществени отношения, подпомага тяхното реализиране, изразява ги външно и обществено ги утвърждава (Михайлова 1975: 16).

Теренните проучвания в изследваните селища показват, че повечето информатори, предимно българи, изтъкват облеклото като разграничителен маркер - "граница" между българи и гагаузи. Редица изследователи с право установяват, че облеклото на българските преселници в Бесарабия носи чертите на традиционната българска носия (подробно за това вж.: Кочубинский 1889: 830, Мошков 1900: 29, Титоров 1903: 287, Марков 1953: 64, Прилипко 1961: 67, Зеленчук, Филимонова 1964: 116, Демиденко 1970: 63, Зеленчук 1979: 191, Калашникова 1978: 35; 1983: 351; 1995: 84, Маруневич 1983: 116, Агафонова 1997: 113, Бонева 1999: 218; Шабашов 2002: 617, Галант 2003: 366, Гургуров 2003: 76, Водинчар 2003: 145)

Повечето информатори, родени през втората половина на XX в., са на мнение, че носенето на национална носия е белег за "изостаналост и ниска култура" (Манолова АЕИМ № 585-III: 27). Самото изработване на облеклото в домашни условия показва "бедността" на хората, докато купените тъкани и дрехи сочат благосъстояние: "Нямъни й било тугавъ, ималу и бугати, с купешки" (Водинчар 2003: 145). В изследваните селища именно информаторите българи подчертават факта, че гагаузите са тези, които до 60-те години на XX в. предпочитат да се обличат в национални дрехи: "Гагаузите с дрехите са утличаваха, те носяха дълги рокли чукмани носат наряд, се са стараят старомодните обичаи да подержват, пък българите не е, българите ходат къкту руските" (Манолова АЕИМ № 585-III: 26; 586-III: 20). Наличието на това явление се наблюдава и в трите изследвани села. За традиционно народно облекло се смятат дрехи, ушити от тъкани, изработени в домашни условия: "сукман, червен пояс, гащи, навуща" и т.н. В някои от названията на дрехите при българските преселници в Бесарабия се наблюдават определени промени. Тази особеност се наблюдава повече при българоезичната част на българските преселници. Например при българите в с. Кайраклия полата е известна с руската дума "юбка", а при гагаузите в селата Кирсово и Болгарийка - като "фуста" (Марков 1953: 64). Думата "сукман" се изговаря по един и същ начин и от двете общности - като "чукман", също както се изговаря и в Добруджа (Младенов 1974: 222). Според редица изследователи сукманът в Бесарабия се променя под влиянието на градското облекло (Марков 1953: 65, Маркова 1995: 77, Агафонова 1997: 114, Водинчар 2003: 147). По-скоро прилича на рокля от градски тип.

И в трите селища информаторите акцентират върху различната форма на роклите, които се носят от гагаузките и от българките: "Гагаузите в убляклоту малку различие, друга форма, друга тюрлия, тий роклите им по-широки ги шиеха" (Манолова АЕИМ № 585-III: 27).

Н. Калашникова, която изследва събраната колекция от носии на бесарабските българи в Държавния етнографски музей в Санкт-Петербург, подчертава, че са характерни от двете страни на сукмана вшитите клинове, разширяващи се надолу (Калашникова 1978: 41, 1983: 354). Българската етноложка Т. Бонева също акцентира върху "широките тъкани рокли" от домашен вълнен плат, които при бесарабските българи се определят като "български" и представляват традиционното облекло на българката за първата половина на XX в. (Бонева 1999: 214; 2001: 770). Според информаторите и в трите села има определено разграничаване в смисъла на думата "сукман" и "рокля". Украинската изследователка Т. Агафонова също посочва, че "сукманът" задължително трябва да е от ръчно изработен плат, докато "роклята" по принцип се шие от купена материя (Агафонова 1997: 115). В с. Кайраклия премяната на гагаузите се състои от много ката поли: "Обличаха 10 сукмана, колкуту рокли има, сичките ги ублича, една враз друга" (Манолова АЕИМ № 585-III: 27). Този начин на обличане в България е много разпространен сред жителите на Странджа (Малко-Търновско, Лозенградско), както и в североизточната част на България. Изглежда, че обличането един над друг на няколко сукмана с последователна дължина е начин, който бива изоставен от българите в изследваните селища, но се запазва за по-дълго сред гагаузкото население (Манолова АЕИМ № 585-III: 26; 586-III: 27). Според С. Курогло и М. Маруневич обличането на няколко поли се обяснява с отсъствието на зимно облекло при гагаузите (Курогло, Маруневич 1983: 70, Голант 2003: 366). Изследователите на Южна Добруджа и Странджа свързват посочения начин на обличане със стремежа на жените да демонстрират колкото може повече премени, което се посочва и от информаторите в Бесарабия (Михайлова 19747 223, Черкезова 1996: 175, Водинчар 2003: 150).

При мъжкото облекло на гагаузите, също както и при женското, съществуват разлики в сравнение с българското. В с. Кайраклия гагаузите носят панталони с два разреза, за разлика от българските, които са само с един разрез: "На мъжете гащите (панталоните) им юркмеча (разреза) не е утпред, ами ут страни, два юркмеча. Пък нащи не е тъй" (АЕИМ № 585-III: 6). Също както и при жените гагаузки, мъжете-гагаузи също масово се обличат по "старовремски" начин, докато при българите това се наблюдава само при най-възрастните: "Тукашните българи рядко ходяха тъй, съвсем старите тъй ходяха. Се имаши науща, били науща, има кадънки, то такос бяло и черно, ама гагаузите се тъй ходяха" (АЕИМ № 585-III: 27).

От теренните наблюдения се установява, че според българите гагаузите са тези, които по-дълго време се придържат към традиционен български модел на обличане. Всъщност тази черта отбелязва Н. Державин, като посочва, че в облеклото на бесарабските българи има определена тенденция към изместване на националното облекло от модерното (Державин 1914: 88, вж. Калашникова 1978: 38). Теренните проучвания в изследвания район обаче сочат, че това се отнася в много по-малка степен за тюркскоговорящите преселници. Информаторите и в трите села подчертават, че в облеклото на българите има повече нови белези, което говори, че те много по-рано възприемат градския начин на обличане. Същото демонстрират и названията на някои елементи от облеклото (подробно за това вж. Манева 2002: 127). Например, според българите в с. Кайраклия "престилка", "престилька" (Кирс.) означава изтъкано в домашни условия парче плат, което е задължителен елемент на облеклото на възрастната жена (Манолова АЕИМ № 585-III: 27). През 60-те години на XX в. този елемент от женското облекло вече е известен с думата "фарта" (от рус. фартук), която има същата функция, както и престилката, но вече означава престилка на млада жена, мома, тъй като материалът е от басма: "А, българите по-культурну, с юбки (фусти) се шиту, фартите ут купян плат, ут ситец (басма), пък саму старата баба, тя такана носи - то са казва прùстелка, то гагаузите се с такану" (Манолова АЕИМ № 586-III: 27). Подобно разграничаване между "престилката" и "фартата" се прави и от съветската етнографка Н. Калашникова, украинската изследователка Т. Агафонова и българската изследователка Е. Водинчар, които посочват, че "пристелката" представлява тъкан вълнен плат, докато "фартата" е направена от два плата с набор на кръста (За това подробно виж: Калашникова 1978: 42, Агафонова 1997: 115, Водинчар 2003: 7, 150).

Очевидно е, че гагаузите се придържат много повече към старите български обичаи и норми в начина на обличане, което определено ги отличава от българите, възприели по-бързо новите тенденции: "българите се обличат като руснаците, культурну" (Манолова АЕИМ № 586-III: 26, 27). Консервативността, която в случая при гагаузите се изразява в отказ да приемат новото и чуждото, е присъща на тази общност - факт, който се посочва в началото на XX в. от И. Титоров (1903: 287).

Понастоящем в облеклото на българи и гагаузи няма различия. Възрастните жени и от двете общности и до днес носят накити от седеф, практика, която по-често се среща при гагаузите. Съпругите на гагаузите в повечето случаи носят обици, които българите наричат "гагаузки" (Манолова АЕИМ № 583-III: 14, 15). В с. Кирсово тези обици задължително се подаряват от свекървата на младата булка, нещо, което още е актуално и за двете общности, докато при българите в с. Кайраклия тази практика отдавна е отпаднала. Това показва, че разликите са формирани на локално равнище. Освен изброените дотук фактори, следва дебело да се подчертае, че от разгледания материал се вижда как облеклото в случая се посочва като "граница" между двете общности българи и гагаузи в колонията на българските преселници в Бесарабия. Ако се позовем на теорията на Ф. Барт за "етническата граница" (Барт 1997) очевидно е, че представителите на двете общности поставят граници, които в случая разграничават общността на българските преселници.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Агафонова 1997: Агафонова, Т. Одяг болгар пiвденно-захiдной Украйни (XIX - перша пол. XX ст.). Народна творчiсть та етнография., 1997, № 5-6.

Барт 1997: Bart, F. Etnicke grupe I nijhove granice. // Teorije o ethicitetu filip putinja zoslin stref fenar. Beograd, 1997.

Бонева 1999: Бонева, Т. Традиции и иновации в културата на две български села в Украйна. // Украiна i Болгарiя: вiхи iсторичноi дружби. Одесса, 1999.

Бонева 2001: Бонева, Т. Ентични традиции в локалните общности. // Изследвания в чест на чл.-кор. професор Страшимир Димитров. София, 2001.

Водинчар 2003: Водинчар, Е. Народната носия на българските преселници от село Чийший, Украйна - етапи на историческото развитие. // Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 3. Русе, 2003.

Голант 2003: Голант, Н. Традиционный костюм. // Чийшия. Очерки истории и этнографии села Городнее в Бессарабии. Одеса, 2003.

Гургуров 2003: Гургуров, Д. Этнографические и другие данные о произхождении гагаузов. Кишинев, 2003.

Державин 1914: Державин, Н. Болгарские колонии в России. // СБНУ. София, 1914, кн. 29.

Демиденко 1970: Демиденко, Л. Культура и быт болгарского населения в УССР. Киев, 1970.

Зеленчук, Филимонова 1964: Зеленчук, В. Филимонова, Е. Национальная гагаузская одежда и ее бытование в настоящее время (по материалам сел Вулканешского, Чимишлийского и Чадыр-Лунгского районов МССР. // Материалы и исследования по археологии и этнографии Молдавской ССР. Кишинев, 1964.

Зеленчук 1979: Зеленчук, В. Население Бессарабии и Поднестровья в XIX в. районов Приднестровья (конец XVIII - первая половина XIX в.). Кишинев, 1979.

Калашникова 1978: Калашникова, Н. Етнокултурни връзки между бесарабските българи и молдованите. // Векове, 1978, № 6.

Калашникова 1983: Калашникова, Н. Колекция от носии на бесарабските българи в държавния етнографски музей на народите на СССР. // България 1300 г. София, 1983.

Калашникова 1995: Калашникова, Н. Колекция одежды бессарабских болгар в собрании государственного музея этнографии. // Страницы истории и этнографии болгар Молдовы и Украины. Кишинев, 1995.

Кочубинский 1889: Кочубинский, А. Материалы для етнографии болгар из архива Новоросийского генерал-губернатора. // ЗООИД. Т. 15. Одесса, 1889.

Курогло, Маруневич 1983: Курогло, С. Маруневич, М. Социалистические преобразования в быту и культуре гагаузского населения МССР. Кишинев, 1983.

Манева 2002: Манева, В. Традиция и иновация в българската носия на с. Терновка (Украйна). // Общности и култури. Ethnologia academica. № 2. София, 2002.

Марков 1953: Марков, Г. Материалы по этнографии гагаузов. // Краткие сообщения Института этнографии имени Н. Н. Миклухо-Маклая. № XIX. Москва, 1953.

Маркова 1995: Маркова, Л. Эволюция этнической традиции болгарского населения Молдовы и Украины. // Страницы истории и этнографии болгар Молдовы и Украины. Кишинев, 1995.

Михайлова 1974: Михайлова, Г. Облекло. // Добруджа. София, 1974.

Младенов 1974: Младенов Ст. Характеристика на говорите. // Добруджа. София, 1974.

Мошков 1900: Мошков, В. Гагаузы Бендерского уезда. // ЭО, Москва, 1900, № 1.

Мошков 1900: Мошков, В. Гагаузы Бендерского уезда. // ЭО, Москва, 1900, № 1, кн. XLVIII.

Мошков 1900: Мошков, В. Гагаузы Бендерского уезда. // ЭО, Москва, 1900, № 2.

Мошков 1902: Мошков, В. Гагаузы Бендерского уезда. // ЭО, Москва, 1900, № 3.

Прилипко 1961: Прилипко, Я. Порiваняльно-iсторичне вiвчення народного одягу болгар и схiднiх словян та пiтання етногенезу болгарського народу. // Народна творчiсть та етнография (Киев), № 1, 1961.

Титоров 1903: Титоров, И. Българите в Бесарабия. София, 1903.

Черкезова 1996: Черкезова, М. Облекло // Странжа. София, 1996.

Шабашов 2002: Шабашов, А. Гагаузы: система терминов родства и произхождение народа. Одесса, 2002.

 

 

© Галина Манолова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.04.2006, № 4 (77)

Рекламна агенция Танграм Печатница България Билбордове България Календари Имот днес xDepo

Здравей
Потребител:

Парола:





[ ]
Алманах Македония - 1000 стр.
almanah_baner.jpg

На този ден...
27-9-2006
Св. мъченик Калистрат и дружината му

Имоти от Варна
Посетете Порталът за имоти на Варна - Имот Днес.
Имоти от Варна и областа, статии и анализи на пазара на имоти във Варна.
Всички материали, графични знаци, аудио и видео файлове публикувани в сайта и/или части от тях са обект на авторското право в този смисъл са защитени от закона. Ползването им без изричното разрешение на екипа на Rodnoto.com е абсолютно забранено и се преследва от закона за авторското право и сродните му права. Сайтът е създаден от Танграм медия груп ЕООД
Сайтът се поддържа от Танграм медия груп ЕООД

imotdnes.jpg
{THEMEDISCLAIMER}