 |
ОБЛЕКЛОТО - КУЛТУРНА ГРАНИЦА МЕЖДУ БЪЛГАРИТЕ И ГАГАУЗИТЕ В БЕСАРАБИЯ
Галина Манолова
По същество понятието "граница" обхваща широк аспект от проблеми и различни изследователски насоки. В това отношение настоящето изследване е опит да се покаже как един маркер като облеклото може да стане "граница" между две общности в колонията на българските преселници в Бесарабия. Хронологичната граница на изследването обхваща втората половина на XX в. Теренните материали са събрани в селата Кайраклия, Кирсово и Болгарийка, които се намират в границите на съвременните държави Молдова и Украйна. Едното от изследваните селища се разполага на територията на Автономно териториалната област Гагаузия, която в Молдова има определен статут.
Още в началото следва да се отбележи, че гагаузите в Бесарабия не се определят като българи, а като гагаузи. Въпреки единството в културата на двете групи, между общностите на българи и гагаузи съществуват ясни забележими "граници", които се изразяват на ниво: език, самосъзнание, манталитет, етноними (етнопрякори), облекло и др.
Ако разгледаме състава и функцията на националното облекло, ще видим, че с различните елементи на своята структура и чрез тяхното комбиниране то влиза в редица обществени отношения, подпомага тяхното реализиране, изразява ги външно и обществено ги утвърждава (Михайлова 1975: 16).
Теренните проучвания в изследваните селища показват, че повечето информатори, предимно българи, изтъкват облеклото като разграничителен маркер - "граница" между българи и гагаузи. Редица изследователи с право установяват, че облеклото на българските преселници в Бесарабия носи чертите на традиционната българска носия (подробно за това вж.: Кочубинский 1889: 830, Мошков 1900: 29, Титоров 1903: 287, Марков 1953: 64, Прилипко 1961: 67, Зеленчук, Филимонова 1964: 116, Демиденко 1970: 63, Зеленчук 1979: 191, Калашникова 1978: 35; 1983: 351; 1995: 84, Маруневич 1983: 116, Агафонова 1997: 113, Бонева 1999: 218; Шабашов 2002: 617, Галант 2003: 366, Гургуров 2003: 76, Водинчар 2003: 145)
Повечето информатори, родени през втората половина на XX в., са на мнение, че носенето на национална носия е белег за "изостаналост и ниска култура" (Манолова АЕИМ № 585-III: 27). Самото изработване на облеклото в домашни условия показва "бедността" на хората, докато купените тъкани и дрехи сочат благосъстояние: "Нямъни й било тугавъ, ималу и бугати, с купешки" (Водинчар 2003: 145). В изследваните селища именно информаторите българи подчертават факта, че гагаузите са тези, които до 60-те години на XX в. предпочитат да се обличат в национални дрехи: "Гагаузите с дрехите са утличаваха, те носяха дълги рокли чукмани носат наряд, се са стараят старомодните обичаи да подержват, пък българите не е, българите ходат къкту руските" (Манолова АЕИМ № 585-III: 26; 586-III: 20). Наличието на това явление се наблюдава и в трите изследвани села. За традиционно народно облекло се смятат дрехи, ушити от тъкани, изработени в домашни условия: "сукман, червен пояс, гащи, навуща" и т.н. В някои от названията на дрехите при българските преселници в Бесарабия се наблюдават определени промени. Тази особеност се наблюдава повече при българоезичната част на българските преселници. Например при българите в с. Кайраклия полата е известна с руската дума "юбка", а при гагаузите в селата Кирсово и Болгарийка - като "фуста" (Марков 1953: 64). Думата "сукман" се изговаря по един и същ начин и от двете общности - като "чукман", също както се изговаря и в Добруджа (Младенов 1974: 222). Според редица изследователи сукманът в Бесарабия се променя под влиянието на градското облекло (Марков 1953: 65, Маркова 1995: 77, Агафонова 1997: 114, Водинчар 2003: 147). По-скоро прилича на рокля от градски тип.
И в трите селища информаторите акцентират върху различната форма на роклите, които се носят от гагаузките и от българките: "Гагаузите в убляклоту малку различие, друга форма, друга тюрлия, тий роклите им по-широки ги шиеха" (Манолова АЕИМ № 585-III: 27).
Н. Калашникова, която изследва събраната колекция от носии на бесарабските българи в Държавния етнографски музей в Санкт-Петербург, подчертава, че са характерни от двете страни на сукмана вшитите клинове, разширяващи се надолу (Калашникова 1978: 41, 1983: 354). Българската етноложка Т. Бонева също акцентира върху "широките тъкани рокли" от домашен вълнен плат, които при бесарабските българи се определят като "български" и представляват традиционното облекло на българката за първата половина на XX в. (Бонева 1999: 214; 2001: 770). Според информаторите и в трите села има определено разграничаване в смисъла на думата "сукман" и "рокля". Украинската изследователка Т. Агафонова също посочва, че "сукманът" задължително трябва да е от ръчно изработен плат, докато "роклята" по принцип се шие от купена материя (Агафонова 1997: 115). В с. Кайраклия премяната на гагаузите се състои от много ката поли: "Обличаха 10 сукмана, колкуту рокли има, сичките ги ублича, една враз друга" (Манолова АЕИМ № 585-III: 27). Този начин на обличане в България е много разпространен сред жителите на Странджа (Малко-Търновско, Лозенградско), както и в североизточната част на България. Изглежда, че обличането един над друг на няколко сукмана с последователна дължина е начин, който бива изоставен от българите в изследваните селища, но се запазва за по-дълго сред гагаузкото население (Манолова АЕИМ № 585-III: 26; 586-III: 27). Според С. Курогло и М. Маруневич обличането на няколко поли се обяснява с отсъствието на зимно облекло при гагаузите (Курогло, Маруневич 1983: 70, Голант 2003: 366). Изследователите на Южна Добруджа и Странджа свързват посочения начин на обличане със стремежа на жените да демонстрират колкото може повече премени, което се посочва и от информаторите в Бесарабия (Михайлова 19747 223, Черкезова 1996: 175, Водинчар 2003: 150).
При мъжкото облекло на гагаузите, също както и при женското, съществуват разлики в сравнение с българското. В с. Кайраклия гагаузите носят панталони с два разреза, за разлика от българските, които са само с един разрез: "На мъжете гащите (панталоните) им юркмеча (разреза) не е утпред, ами ут страни, два юркмеча. Пък нащи не е тъй" (АЕИМ № 585-III: 6). Също както и при жените гагаузки, мъжете-гагаузи също масово се обличат по "старовремски" начин, докато при българите това се наблюдава само при най-възрастните: "Тукашните българи рядко ходяха тъй, съвсем старите тъй ходяха. Се имаши науща, били науща, има кадънки, то такос бяло и черно, ама гагаузите се тъй ходяха" (АЕИМ № 585-III: 27).
От теренните наблюдения се установява, че според българите гагаузите са тези, които по-дълго време се придържат към традиционен български модел на обличане. Всъщност тази черта отбелязва Н. Державин, като посочва, че в облеклото на бесарабските българи има определена тенденция към изместване на националното облекло от модерното (Державин 1914: 88, вж. Калашникова 1978: 38). Теренните проучвания в изследвания район обаче сочат, че това се отнася в много по-малка степен за тюркскоговорящите преселници. Информаторите и в трите села подчертават, че в облеклото на българите има повече нови белези, което говори, че те много по-рано възприемат градския начин на обличане. Същото демонстрират и названията на някои елементи от облеклото (подробно за това вж. Манева 2002: 127). Например, според българите в с. Кайраклия "престилка", "престилька" (Кирс.) означава изтъкано в домашни условия парче плат, което е задължителен елемент на облеклото на възрастната жена (Манолова АЕИМ № 585-III: 27). През 60-те години на XX в. този елемент от женското облекло вече е известен с думата "фарта" (от рус. фартук), която има същата функция, както и престилката, но вече означава престилка на млада жена, мома, тъй като материалът е от басма: "А, българите по-культурну, с юбки (фусти) се шиту, фартите ут купян плат, ут ситец (басма), пък саму старата баба, тя такана носи - то са казва прùстелка, то гагаузите се с такану" (Манолова АЕИМ № 586-III: 27). Подобно разграничаване между "престилката" и "фартата" се прави и от съветската етнографка Н. Калашникова, украинската изследователка Т. Агафонова и българската изследователка Е. Водинчар, които посочват, че "пристелката" представлява тъкан вълнен плат, докато "фартата" е направена от два плата с набор на кръста (За това подробно виж: Калашникова 1978: 42, Агафонова 1997: 115, Водинчар 2003: 7, 150).
Очевидно е, че гагаузите се придържат много повече към старите български обичаи и норми в начина на обличане, което определено ги отличава от българите, възприели по-бързо новите тенденции: "българите се обличат като руснаците, культурну" (Манолова АЕИМ № 586-III: 26, 27). Консервативността, която в случая при гагаузите се изразява в отказ да приемат новото и чуждото, е присъща на тази общност - факт, който се посочва в началото на XX в. от И. Титоров (1903: 287).
Понастоящем в облеклото на българи и гагаузи няма различия. Възрастните жени и от двете общности и до днес носят накити от седеф, практика, която по-често се среща при гагаузите. Съпругите на гагаузите в повечето случаи носят обици, които българите наричат "гагаузки" (Манолова АЕИМ № 583-III: 14, 15). В с. Кирсово тези обици задължително се подаряват от свекървата на младата булка, нещо, което още е актуално и за двете общности, докато при българите в с. Кайраклия тази практика отдавна е отпаднала. Това показва, че разликите са формирани на локално равнище. Освен изброените дотук фактори, следва дебело да се подчертае, че от разгледания материал се вижда как облеклото в случая се посочва като "граница" между двете общности българи и гагаузи в колонията на българските преселници в Бесарабия. Ако се позовем на теорията на Ф. Барт за "етническата граница" (Барт 1997) очевидно е, че представителите на двете общности поставят граници, които в случая разграничават общността на българските преселници.
ЛИТЕРАТУРА
Агафонова 1997: Агафонова, Т. Одяг болгар пiвденно-захiдной Украйни (XIX - перша пол. XX ст.). Народна творчiсть та етнография., 1997, № 5-6.
Барт 1997: Bart, F. Etnicke grupe I nijhove granice. // Teorije o ethicitetu filip putinja zoslin stref fenar. Beograd, 1997.
Бонева 1999: Бонева, Т. Традиции и иновации в културата на две български села в Украйна. // Украiна i Болгарiя: вiхи iсторичноi дружби. Одесса, 1999.
Бонева 2001: Бонева, Т. Ентични традиции в локалните общности. // Изследвания в чест на чл.-кор. професор Страшимир Димитров. София, 2001.
Водинчар 2003: Водинчар, Е. Народната носия на българските преселници от село Чийший, Украйна - етапи на историческото развитие. // Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 3. Русе, 2003.
Голант 2003: Голант, Н. Традиционный костюм. // Чийшия. Очерки истории и этнографии села Городнее в Бессарабии. Одеса, 2003.
Гургуров 2003: Гургуров, Д. Этнографические и другие данные о произхождении гагаузов. Кишинев, 2003.
Державин 1914: Державин, Н. Болгарские колонии в России. // СБНУ. София, 1914, кн. 29.
Демиденко 1970: Демиденко, Л. Культура и быт болгарского населения в УССР. Киев, 1970.
Зеленчук, Филимонова 1964: Зеленчук, В. Филимонова, Е. Национальная гагаузская одежда и ее бытование в настоящее время (по материалам сел Вулканешского, Чимишлийского и Чадыр-Лунгского районов МССР. // Материалы и исследования по археологии и этнографии Молдавской ССР. Кишинев, 1964.
Зеленчук 1979: Зеленчук, В. Население Бессарабии и Поднестровья в XIX в. районов Приднестровья (конец XVIII - первая половина XIX в.). Кишинев, 1979.
Калашникова 1978: Калашникова, Н. Етнокултурни връзки между бесарабските българи и молдованите. // Векове, 1978, № 6.
Калашникова 1983: Калашникова, Н. Колекция от носии на бесарабските българи в държавния етнографски музей на народите на СССР. // България 1300 г. София, 1983.
Калашникова 1995: Калашникова, Н. Колекция одежды бессарабских болгар в собрании государственного музея этнографии. // Страницы истории и этнографии болгар Молдовы и Украины. Кишинев, 1995.
Кочубинский 1889: Кочубинский, А. Материалы для етнографии болгар из архива Новоросийского генерал-губернатора. // ЗООИД. Т. 15. Одесса, 1889.
Курогло, Маруневич 1983: Курогло, С. Маруневич, М. Социалистические преобразования в быту и культуре гагаузского населения МССР. Кишинев, 1983.
Манева 2002: Манева, В. Традиция и иновация в българската носия на с. Терновка (Украйна). // Общности и култури. Ethnologia academica. № 2. София, 2002.
Марков 1953: Марков, Г. Материалы по этнографии гагаузов. // Краткие сообщения Института этнографии имени Н. Н. Миклухо-Маклая. № XIX. Москва, 1953.
Маркова 1995: Маркова, Л. Эволюция этнической традиции болгарского населения Молдовы и Украины. // Страницы истории и этнографии болгар Молдовы и Украины. Кишинев, 1995.
Михайлова 1974: Михайлова, Г. Облекло. // Добруджа. София, 1974.
Младенов 1974: Младенов Ст. Характеристика на говорите. // Добруджа. София, 1974.
Мошков 1900: Мошков, В. Гагаузы Бендерского уезда. // ЭО, Москва, 1900, № 1.
Мошков 1900: Мошков, В. Гагаузы Бендерского уезда. // ЭО, Москва, 1900, № 1, кн. XLVIII.
Мошков 1900: Мошков, В. Гагаузы Бендерского уезда. // ЭО, Москва, 1900, № 2.
Мошков 1902: Мошков, В. Гагаузы Бендерского уезда. // ЭО, Москва, 1900, № 3.
Прилипко 1961: Прилипко, Я. Порiваняльно-iсторичне вiвчення народного одягу болгар и схiднiх словян та пiтання етногенезу болгарського народу. // Народна творчiсть та етнография (Киев), № 1, 1961.
Титоров 1903: Титоров, И. Българите в Бесарабия. София, 1903.
Черкезова 1996: Черкезова, М. Облекло // Странжа. София, 1996.
Шабашов 2002: Шабашов, А. Гагаузы: система терминов родства и произхождение народа. Одесса, 2002.
© Галина Манолова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.04.2006, № 4 (77)
|
|
