LAN_SITELINKS_183
bullet Начало
bullet За стила на управление в Османската империя и днес
bullet Износът на български стоки за Сърбия, Черна гора,
bullet Студенти искат оставки
bullet „Данон” и „М тел” злоупотребяват с нас и децата ни
bullet ГАГАУЗИТЕ В БЕСАРАБИЯ
bullet Облеклото на гагаузите
bullet Българската политика към Бесарабия
bullet ПРЯКОРИТЕ - СИТУАЦИИ НА ВЪЗНИКВАНЕ
bullet Планът "Баязид-2"
bullet Странджа крие тайната на Бастет
bullet Под новото турско робство
bullet За проекта 'Родното'
bullet Условия за участие
bullet КАКВО ПРОГОНИ БРИТАНЦИТЕ ОТ ПАЗАРА НИ?
bullet Българското вино
bullet Гагаузите
bullet Десет причини да не допускаме ‘майстор’ в дома си
bullet Траките са Българи
bullet Малоазийските българи
bullet Авторско право
bullet Бурса, 19 години след “голямата екскурзия”
bullet История на България
bullet Форум
bullet On line ателие
bullet Връзки
bullet Добави сайт
bullet Връзка с нас
bullet Статии
bullet Атентатите от възродителния процес
bullet Манастира 'Св. ИЛИЯ' - 'Текето'
bullet 112 – най-после
bullet Ран: Уроци от чужбина*
bullet Новини

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ 1
 Социалната структура на славянското общество в общи линии не се отличавала от тази на другите варварски народи, появили се на историческата сцена в прехода от Античност към Средновековие. Основната обществена единица била родовата община, оглавявана от старейшина. Няколко родови общини образували племето, което се управлявало от племенен вожд, наречен княз. Властта му била ограничена от общото събрание на племето - т. нар. вече, в което влизали всички мъже воини. Този начин на управление направил силно впечатление на Прокопий Кесарийски, който подчертава, че славяните не се управляват от един човек, а „живеят в демокрация" и затова винаги „общо разглеждат полезните и трудни работи". А Псевдомаврикий, като има предвид византийското самодържавие и строга централизация, характеризира управлението на славяните като „анархия". Несъмнен авторитет в славянското племе имал съветът на старейшините, който се превърнал в главен помощник на княза. Религиозните вярвания на славяните били тясно свързани с начина им на живот. Те обожествявали природните сили, от които зависело благополучието им. На върха на богатия божествен пантеон на славяните стоял творецът на мълнията - бог Перун. Редом с него особено почитани били богът на стадата и подземния свят Волос, богът на плодородието Дажбог, богът на огъня и занаятите Сварог, богинята на красотата, брака и любовта Лада и др. Славяните вярвали също така в съществуването на свръхестествени същества, надарени с човешки образ, които могли да влияят върху плодородието и съдбата на хората. Това били т. нар. вили, самодиви и русалки, обитаващи реки и непроходими гори. За да омилостивят боговете и осигурят за себе си здраве и успех във войните, славяните извършвали жертвоприношения. В своите светилища те поставяли различни каменни или дървени идоли, пред които се кланяли и пеели езически молитви. Бил разпространен и фетишизмът - преклонението и вярата в чудодейната сила на свещени дървета, камъни и различни предмети. От най-древни времена сред славяните съществувал и култът към мъртвите. Основен погребален ритуал бил трупоизгарянето. Заедно с праха на мъртвия в гробовете оставяли и съдове с храна и различни предмети, за да му служат в отвъдния свят. Погребенията на славя-ните се придружавали с особени ритуали. Един от тях бил т. нар. тризна - своеобразно военно състезание. Над гроба на умрелия било устройано и угощение (страва).В началото на VI в. славяните, обитаващи земите северно от р. Дунав, започнали периодични нападения върху територията на Византийската империя. Опасността от новия противник заставила император Анастасий да изгради внушителна стена за защита на столицата Константинопол, простираща се от крепостта Деркос на Черно море до Силимврия на Мраморно море (общо 70 км). Съвременниците на събитията чертаят в произведенията си една мрачна и апокалиптична картина на последиците от извършените славянски набези. Те били придружавани с разрушения и отвличане на много пленници. Тъй като робството не било присъщо за обществения живот на славя-ните, значителна част от тези пленници впоследствие били освобождавани срещу паричен откуп, а имало и случаи, когато били избивани. Славянските нашествия се засилили особено по времето на император Юстиниан I (527 -565). По примера на своя предшественик той предприел огромна строителна дейност по границите на империята. Същевременно византийците се опитали да привлекат на служба във войската и славини, с което се надявали да спрат честите нападения. Особена популярност със своите неочаквани и смели походи срещу съплеменниците си за кратко време придобил славянинът Хулвудий - стратег на Тракия. Силно средство за защита била визан-тийската дипломация. През 540 г. тя успяла да предизвика междуособна война между анти и славини, която дала временен отдих за империята. През 549 и 550 г. последвали нови нападения. Особено голямо било последното, когато славяните, разделени на три отряда, достигнали до гр. Солун, след което презимували в земите на империята.
Последните десетилетия на VI в. бележат началото на славянското трайно отсядане в земите южно от р. Дунав. За известно време върху този процес дал отражение и един нов политически фактор - Аварският хаганат. Той се образувал в земите на днешна Унгария (римската провинция Панония). Аварският хаган подчинил славяните в Панония и се опитал да разпростре властта си и над дакийските славяни, но походът му срещу тях завършил безславно.
Византийският хронист Менандър съобщава, че аварският хаган проводил пратеници до вожда на дакийските славяни Давритас и поискал от него пълно подчинение и ежегоден данък. Последвал обаче дързък отговор на свободолюбивия вожд: „Кой е този човек между човеците, който ще преодолее нашата сила. Защото ние сме свикнали да владеем чужда земя, а не други нашата." Славяно-византийският конфликт не дал очак-вания отдих за империята. В края на VI в. славянските нашествия били подновени. Някои от тях били извършвани съвместно с аварите. През 584 г. славяните за пръв път обсадили гр. Солун. Пред града те разположили голямо количество стенобойна техника, с която започнали обстрел на крепостната стена. За да запазят съоръженията си от „гръцкия огън", те покрили подвижните му бойни кули с мокри кожи. Стените на града обаче се оказали здрави и славяните се оттеглили. Неуспехът не ги отчаял и в следващите няколко десетилетия те предприели още четири обсади на Солун, които само по чудо не завършили с превземането му. Вторият град в империята останал като един остров сред славянското море, което плътно заляло земите около него и постепенно преминало към мирен начин на живот. Единственият по-сериозен опит за съпротива срещу новите заселници бил предприет от император Константин II, който през 658 г. подчинил славянските племена по Беломорието и преселил част от тях в Мала Азия. Независимо от това станало ясно, че славяните не могат да бъдат изтласкани от новите си поселения. Част от тях попаднали в политическата власт на империята и станали нейни данъкоплатци, а други славяни, главно на север от Хемус (Стара планина), запазили своята независимост. В продължение близо на един век славяните заели почти целия Балкански п-в. Една част от тях, принадлежащи към т. нар. българска група, се заселили в областите Мизия, Тракия и Македония, други - в Северна и Средна Гърция. Някои славянски племена достигнали чак Пелопонес и о-в Крит. В северозападната част на полуострова се установила сърбохърватската племенна група. Различията между двете групи славяни били незначителни, предимно езикови - някои звукове се произнасяли различно. С течение на времето тези различия се задълбочили и обхванали не само фонетиката, но също така морфологията и синтаксиса на езика. Разположението на някои славянски племена върху балканските територии е известно главно от византийски извори. В земите северно от Хемус живеели т. нар. седем славянски племена, а източно от тях - племето севери. В Средна и Южна Македония обитавали племената сагудати, берзити, драгувити и др. В Западните Родопи живеели смоляните, а в Пелопонес - езерците и милингите, в Тесалия велегизитите, в Епир - ваюнитите. Заселването на славяните на Балканския п-в предизвикало значителни демографски промени. В резултат на нашествията завареното местно население значително намаляло и постепенно за-почнало да се претопява сред новите заселници. Само една малка част от оцелялото бал-канско население успяло да запази своята самобитност, и то главно в непристъпните планински краища, които били засегнати сравнително по-слабо от варварските нашествия. Потомци на романизираните траки са власите, които се споменават за пръв път през Х в. като жители на планинските краища на Македония и Тесалия. За наследници на елинизираните траки се смятат днешните каракачани.\ В хода на славянските нашествия част от паметниците на римовизантийската цивилизация по балканските земи били разрушени. Сринати били крепостни стени и църкви, редица селища опустели. Все пак, макар и трудно, новите заселници намерили начин за съвместен живот с оцелялото местно население. Благодание на контактите си с него славяните усвоили някои от постиженията на античната култура. Усъвършенствани били занаятите, нараснал значителна степен бойното им умение. Заселването на славяните на Балканския предизвикало дълбоки преобразувания в со-
алноикономическия и политическия им живот.Важна последица била появата и утвърждаването на частната собственост. Родовата община, в която собствеността върху земята била обща, започнала да се разпада. Тя постпенно била заместена от т. нар. съседска община, в която членовете били свързани не с кръвно родство, а чрез общите граници на поземлените си владения. По повод едно голямо славянско нападение срещу Византия, започнало през 581 г. и продължило  няколко години, византийският хронист Йс Ефески отбелязва: „Те разбогатяха - имат злато и сребро, стада от коне и много оръжия и се научиха да воюват по-добре от ромеите." Настъпилите обществени промени довели още по-голямо издигане ролята на племеннн вождове и старейшини в управлението на племето. В техни ръце се съсредоточила значите на част от придобитите блага. Възникна нуждата от нови форми на политическа организация сред славяните, която да гарантира спокойното им съществуване върху бивши земи на Византийската империя. Славяни започнали да се обединяват във военно-племенни съюзи, чиято основна цел била запазване и разширяване на завоюваните територии. Изворите свидетелстват, че славяните в Маке-дония изградили през първата половина на VII в. могъщ военно-племенен съюз, който станал инициатор и на нападенията срещу  Солун. За да избегнат съдбата на беломорски славяни, които били подчинени от Византия, племената северно от Хемус създали през втора половина на VII в. съюз, известен като Съюза на седемте славянски племена и племето севери. Именно по това време на Балканския п-в се появили прабългарите на хан Аспарух, които изиграли решителна роля в създаването I българската държава.
 
 следваща страница 

В родното също така можете да:
Рекламна агенция Танграм Печатница България Билбордове България Календари Имот днес xDepo

Здравей
Потребител:

Парола:





[ ]
Алманах Македония - 1000 стр.
almanah_baner.jpg

На този ден...
17-4-2006
* ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК

Имоти от Варна
Посетете Порталът за имоти на Варна - Имот Днес.
Имоти от Варна и областа, статии и анализи на пазара на имоти във Варна.
Всички материали, графични знаци, аудио и видео файлове публикувани в сайта и/или части от тях са обект на авторското право в този смисъл са защитени от закона. Ползването им без изричното разрешение на екипа на Rodnoto.com е абсолютно забранено и се преследва от закона за авторското право и сродните му права. Сайтът е създаден от Танграм медия груп ЕООД
Сайтът се поддържа от Танграм медия груп ЕООД

imotdnes.jpg
{THEMEDISCLAIMER}